На дядо Паун
Стипчивото замайване от виното на дядо,
със цвят на зрели вишни,
с дъх на спомени от детството,
сега жадувам да ме стопли.
Вкусът горчив на несполуката до вчера,
прегаря още гърло и гърди.
Преглътната горчилка, смесена
със сълзи - без цвят,
без дъх,
без лекото омайване
на дядовото вино.
Все още гърлото боли, преглъщало до вчера
несполуката с отровата солена.
Във време - толкова далеч
от благото лице на дядо,
от ръката, даваща паничка с вино
на мене, малкото дете.
Стипчиво вино. Тръпнеща омая.
С цвят на зрели вишни.
С дъх на мъжка сила.
Подай ми чаша, пълна с твойто вино, дядо!
Научил те е да го правиш български винар.
Сега да пия силата на мъжкото ти време.